ЛИСТАТА НА БРЕЗАТА
Карнавал в гората
Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете -
през лятото спали -
се разбудиха
и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.
Песента на кавалите беше звънка,
а дръжката на всяко листо е тънка!
Листата се отрониха
и политнаха с ветровете.
- Какво ще правим, кажете? -
питаха листата
на брезата.
- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете
с кавали. -
Не сте ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите -
позлатили са си косите.
Вижте младия бук -
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е наметнала шал.
Да вървим! Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.
А листата
на брезата
се въртяха,
танцуваха,
летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха канени на карнавал.
Златушко
Листата
на брезата
отидоха на карнавал.
Всичките ли?
Не.
Останаха две -
Златушко
и Треперушко.
Златушко
дълго се люшка
на своето клонче.
Погледа, почака
и заплака.
- Защо плачеш? -
попитаха две тревички. -
Тръгвай! Отлитнаха всички.
- Не можах да се откъсна,
когато бе време -
вече е късно.
Сега кой ще ме вземе?
Тък ще изсъхна. Самичко.
- Защо? -
извикаха двете тревички. -
Не искаш ли да слезеш при нас?
- Че защо съм ви аз?
Едно малко, жълто листенце!
- Ти ще ни бъдеш палтенце!
Ела, ела -
много близо е зимата зла.
Без теб ще загинем в дните студени!
- Без мене? -
Тъй се зачуди Златушко
сред голите клони,
тъй трепна, че в миг се отрони
върху двете тревички.
А тревичките се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.
Треперушко
- И аз ще литна! -
реши Треперушко. -
И аз съм листенце,
и от мене ще стане палтенце
за някоя малка тревичка.
Скочи от клонка висока,
но падна до потока.
Огледа се, почака
и заплака,
защото наблизо нямаше
нито една тревичка.
- Не плачи -
каза мравката кротка. -
Ти ще станеш на лодка!
- В такива минути тежки
не ми е до смешки.
От мене лодка не става!
- Напротив. Аз търся точно такава.
Виж ме - не съм дебела.
Аз съм малка, но смела.
Ако и ти си юнак,
до морето ще плуваме чак!
- Юнак съм! -
Треперушко отвърна
и в лодка за миг се превърна.
Отплува листенцето леко
далеко, далеко, далеко.
Майката и врабчето
Майката на листата
беше брезата.
Цяло лято се кипри -
зелена,
пременена.
Сега остана самичка.
На пръсти се надигаше
брезата и гледаше -
къде отидоха децата?
Но ето
долетя врабчето.
То беше ходило на карнавала
и още отдалече
рече:
- Чудесно беше. Просто нямам думи
да ти опиша всички маски и костюми.
А твоите деца - те бяха най-красиви.
И как танцуваха! Същински балерини!
За тях ще се говори пет години...
И всички казваха: "Брезата е честита!"
- Ами Златушко? - майката попита.
- Златушко ли? Най-малкото листенце!
Той стана на палтенце
за две тревички голи.
- А Треперушко?
Какво направи той?
- Видях и него.
На лодка стана и отплува към морето.
О, Треперушко е юнак!
Врабчето си отиде.
Започна да прехвърча сняг.
А майката-бреза усети, че заспива.
Тя беше уморена, но щастлива.
Добри деца отгледа.
Нека спи.
До пролетта.
Тогава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори приказката съща
за листата
и брезата.
Източник:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=203&WorkID=6417&Level=3
Карнавал в гората
Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете -
през лятото спали -
се разбудиха
и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.
Песента на кавалите беше звънка,
а дръжката на всяко листо е тънка!
Листата се отрониха
и политнаха с ветровете.
- Какво ще правим, кажете? -
питаха листата
на брезата.
- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете
с кавали. -
Не сте ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите -
позлатили са си косите.
Вижте младия бук -
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е наметнала шал.
Да вървим! Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.
А листата
на брезата
се въртяха,
танцуваха,
летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха канени на карнавал.
Златушко
Листата
на брезата
отидоха на карнавал.
Всичките ли?
Не.
Останаха две -
Златушко
и Треперушко.
Златушко
дълго се люшка
на своето клонче.
Погледа, почака
и заплака.
- Защо плачеш? -
попитаха две тревички. -
Тръгвай! Отлитнаха всички.
- Не можах да се откъсна,
когато бе време -
вече е късно.
Сега кой ще ме вземе?
Тък ще изсъхна. Самичко.
- Защо? -
извикаха двете тревички. -
Не искаш ли да слезеш при нас?
- Че защо съм ви аз?
Едно малко, жълто листенце!
- Ти ще ни бъдеш палтенце!
Ела, ела -
много близо е зимата зла.
Без теб ще загинем в дните студени!
- Без мене? -
Тъй се зачуди Златушко
сред голите клони,
тъй трепна, че в миг се отрони
върху двете тревички.
А тревичките се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.
Треперушко
- И аз ще литна! -
реши Треперушко. -
И аз съм листенце,
и от мене ще стане палтенце
за някоя малка тревичка.
Скочи от клонка висока,
но падна до потока.
Огледа се, почака
и заплака,
защото наблизо нямаше
нито една тревичка.
- Не плачи -
каза мравката кротка. -
Ти ще станеш на лодка!
- В такива минути тежки
не ми е до смешки.
От мене лодка не става!
- Напротив. Аз търся точно такава.
Виж ме - не съм дебела.
Аз съм малка, но смела.
Ако и ти си юнак,
до морето ще плуваме чак!
- Юнак съм! -
Треперушко отвърна
и в лодка за миг се превърна.
Отплува листенцето леко
далеко, далеко, далеко.
Майката и врабчето
Майката на листата
беше брезата.
Цяло лято се кипри -
зелена,
пременена.
Сега остана самичка.
На пръсти се надигаше
брезата и гледаше -
къде отидоха децата?
Но ето
долетя врабчето.
То беше ходило на карнавала
и още отдалече
рече:
- Чудесно беше. Просто нямам думи
да ти опиша всички маски и костюми.
А твоите деца - те бяха най-красиви.
И как танцуваха! Същински балерини!
За тях ще се говори пет години...
И всички казваха: "Брезата е честита!"
- Ами Златушко? - майката попита.
- Златушко ли? Най-малкото листенце!
Той стана на палтенце
за две тревички голи.
- А Треперушко?
Какво направи той?
- Видях и него.
На лодка стана и отплува към морето.
О, Треперушко е юнак!
Врабчето си отиде.
Започна да прехвърча сняг.
А майката-бреза усети, че заспива.
Тя беше уморена, но щастлива.
Добри деца отгледа.
Нека спи.
До пролетта.
Тогава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори приказката съща
за листата
и брезата.
Източник:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=203&WorkID=6417&Level=3